Градският духов оркестър в Силистра отбеляза 60 години от своето създаване

С грандиозен концерт Градският духов оркестър в Силистра отбеляза снощи 60 години от своето създаване. Основан е през 1963 година след закриването на Военния духов оркестър при Висшето военно-свързочно училище в града. Основател и пръв дългогодишен диригент на оркестъра е Петър Карагеоргиев. И вече 60 години духовият оркестър е един от музикалните символи и емблема на този град. Някога музикантите в Градския духов оркестър са били над 40, а във всяко училище е имало детски формации.

Преди шест години Общината се опита да ликвидира оркестъра с желанието си хората в него да работят на половин щат. Тогавашният кмет направи сравнение между работата на оркестъра и тази на експертите в администрацията, обяснявайки, че някои работели повече, други по-малко. Това не се случи, но бяха съкратени музикантите на пенсионна възраст и така останаха 12 души, “което ни прави останка от духов оркестър”, коментира диригентът маестро Йордан Георгиев.

“Аз се боря оркестърът да има разнообразен репертоар и да сме забавни за хората в Силистра. Всички сме солисти. Оркестърът може да свири абсолютно всякаква музика – от традиционните хора до маршовете, но при нас това вече е невъзможно”

Невъзможно е, защото не са достатъчен брой инструментите.

Ренета Петрова свири на валдхорна и най-точно описва предизвикателството пред маестро Георгиев, който се налага да пренаписва музикалните произведения, така че да пасват на наличните звуци. Налага се дори да съкращава маршове, единственото, което не съкращават, е Химна.

“Не може да слагаш само сол в една манджа. Трябва да има баланс. А такъв се постига с инструменти”. 

“В Духовия оркестър бях щатен и в Симфоничния – на хонорар. Оперета се правеше всяка година. Имахме много ангажименти”. 

И днес Духовият оркестър в Силистра изляза лятото два пъти седмично – вторник и четвъртък да свири в Дунавския парк. В останалото време са на повикване – на исторически дати, паметници и организирани от Общината събития. Около 400 лв. на час струва да свири, ако бъде „нает“ …, но това се случва рядко или почти никога.

“Няма достатъчно ангажименти. Културата винаги е била скъпа. Не може да се самоиздържа”. 

Бюджетът им е около 180 000 лева, като две трети са за заплати, останалите за текущи разходи. Нови инструменти получиха преди около три години, след дарение на местен бизнесмен. Така се подмениха за първи път от 1963 година насам медните духови инструменти.

“Спешно се нуждаем от нов инструмент – саксофон, но нямаме пари”. 

Пари няма и за ремонт на сградата, в която се помещават, и която е на път да се срути върху тях по време на репетиция.

Работят на минимална заплата и за да изхранват семействата си, съвместяват по още минимум една дейност.

“Културата е захвърлена някъде в далечния ъгъл”.

“Никой не знае колко труд се хвърля и колко е специфичен”. 

Източник: БНР