ИНТЕРВЮ С УАХИД ВАХДАТ-ХАГ
23 юни 2025 г.
Уахид Вахдат-Хаг е немско-ирански политолог и социолог. През 2003 г. получава докторска степен на тема: \\\”Ислямска република Иран. Господството на политическия ислям като разновидност на тоталитаризма\\\”.
Г-н Вахдат-Хаг, как бихте описали сегашните отношения между Германия и Иран до атаките на Израел миналата седмица? До каква степен германо-иранските отношения също се промениха през последните години – особено след протестите в Иран през 2022/23 г.?
Отношенията са напрегнати от известно време. Германия например забрани IZH, иранската държавна джамия в Хамбург. На 12 юни 2025 г. Германия, Франция, Великобритания и САЩ внесоха предложението за резолюция срещу Иран в Управителния съвет на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Иранският външен министър Арагчи заяви, че в този случай Иран ще се оттегли от ДНЯО и ще обогати уран до 90 процента, т.е. ще разчисти пътя към атомната бомба. В същото време Тръмп даде на Иран 60 дни да се предаде. На Иран изобщо не трябва да се позволява да обогатява и да внася само слабо обогатен уран. На 61-ия ден започна войната с Израел.
Как оценявате политиката на Германия спрямо Иран през последните години? Имаше ли разпознаваема реплика? Имало ли е целенасочени икономически или стратегически интереси?
Търговските отношения се влошиха изключително много през последните години. От началото на революцията Германия стабилизира Ислямската република икономически. Ханс-Дитрих Геншер е първият западен политик, който лети до Иран. Но тъй като иранската ракетна програма също се превърна в абстрактна опасност за нас в Европа и опасността от иранско-ислямистки тероризъм също съществува тук, икономическите отношения се влошиха. Особено на фона на опасността от потенциална атомна бомба на Хомейн, политическите отношения също се влошиха значително. Иранското ръководство отдавна смята Германия за враг.
Заблудите на Запада относно режима в Техеран
Според вас, кои са най-големите недоразумения, които много германци имат за Иран и режима в Техеран?
Дълго време хората на Запад – и особено в Германия – вярваха в ефекта на принципа «промяна чрез търговия». Това обаче не е възможно при тоталитарна диктатура като Иран. За съжаление, това обстоятелство твърде често се подценява и преценява погрешно в тази страна.
Каква е основната грижа на режима в борбата срещу Израел в момента? Дали става дума преди всичко за регионална хегемония, идеология – или за отвличане на вниманието от вътрешнополитическите проблеми?
Иран е загрижен за регионалната хегемония. Идеята за освобождаване на Ерусалим е централна в стратегията на Техеран от Първата война в Персийския залив с Ирак (1980-1988) и от основаването на Хизбула и създаването на терористичната «Ос на съпротивата». Израел трябваше да бъде изтрит от картата от самото начало. Хомейни смята Йерусалим за първата Мека, тъй като мюсюлманите първоначално се молят в посока Йерусалим. Въпреки че самият пророк Мохамед тогава учи, че мюсюлманите вече не трябва да се молят по посока на Йерусалим, фиксацията върху този град остава крайната точка на претенциите на Иран за хегемония и до днес. Всъщност предполагаемата идеологическа цел за завладяване на Йерусалим за Иран е силово-политическа цел в конкуренция със Саудитска Арабия.
Онези официални лица в тази страна, които казаха, че това е само по вътрешнополитически причини, в същото време твърдят, че оценката, че Иран иска да унищожи Израел, е погрешна. Някои политици дори твърдят, че Иран не е отрекъл Холокоста. По това време германската държава искаше да търгува предимно с Иран. Това обаче стабилизира тоталитарната диктатура. Например, той доставя машини за изграждането на метрото, а Иран също ги използва за изграждане на тунели за своите ракетни и ядрени програми.
Заплахата от иранския режим
Как си обяснявате, че въпреки директните атаки срещу Израел, много западни държави реагират много колебливо или неутрално? Колко сериозна е заплахата от иранския режим за Израел, отвъд реториката и пропагандата?
Сега Иран все повече атакува цивилни цели и в момента твърди, че продължава да обогатява уран. Това показва, че те все още могат да имат нелегални инвестиции. В края на краищата се твърди също, че части от ядрените съоръжения са били преместени преди бомбардировките. С други думи, никой всъщност не знае дали Иран наистина може да продължи да обогатява тайно, както твърди, или не. Следователно опасността все още е много конкретна. Западният свят знае, че Иран не трябва да има ядрена бомба, именно заради апокалиптичната си идеология. Западът отдавна вярва във фикцията на «фетвата срещу бомбата». Фетвите имат определена форма в Иран и има точен списък на фетвите. Но няма фетва срещу атомната бомба при Хаменей, тя просто не съществува. Хаменей някога се изказа срещу атомната бомба като цяло по време на политическа реч, но днес режимът открито заплашва да го направи отново. Режимът е лицемерен.
През последните 45 години обаче германски и европейски учени, журналисти и политици не искаха да признаят опасността от ислямистката диктатура. Не може да става дума само за реторика – този термин би означавал липса на преднамерени действия. Германия и Италия в частност приеха идеологическата фикция за реформируемост и демократизация на режима за чиста монета. Реалната заплаха от терористични движения срещу Израел винаги е била омаловажавана. Меко казано, те оправдаха собствените си икономически интереси с грешен анализ на способността на тоталитарни диктатури като Иран да се реформират.
Само затварянето на иранската държавна джамия в Хамбург показа, че нейната терористична заплаха е достигнала и до Германия – постепенно настъпи промяна в мисленето. Оттогава публично се признава, че самата иранска ракетна програма заплашва Европа и Германия. Президентът Макрон наскоро призова Израел да спре военните атаки, които не са пряко свързани с ядрената или ракетната програма на Иран. Той обаче потвърди правото на Израел на самозащита, без нападения срещу цивилни или енергийна инфраструктура. Нещо повече, в Европа има широк консенсус, с изключение само на онези кръгове, които от десетилетия се застъпват за стабилизиране на ислямистката диктатура.
Испания отива още по-далеч заради хуманитарната катастрофа в Газа и призовава за незабавно прекратяване на Споразумението за асоцииране на ЕС с Израел. Това обаче повдига и въпроса защо Европа постави Хамас в списъка на терористите, но години наред не направи нищо срещу управлението на тази терористична групировка в Газа, както и нищо против финансирането на Хамас и Хизбула от Иран. За мен Хамас е очевидно проиранска организация. Без Иран Хамас никога нямаше да стане това, което е, а Хизбула със сигурност нямаше да бъде.
Ролята на германската външна политика и иранската диаспора
Как оценявате ролята на Федералното външно министерство под ръководството на бившия министър Аналена Бербок в отношенията с Техеран и какви очаквания имате от наследника на Уадефул? Какво очаквате от германската външна политика в тази ситуация – отвъд словесната солидарност с Израел?
Ситуацията се промени екстремно, влоши се през последните дни. Войната ни даде повратна точка в световната история.
- Бих искал германската външна политика най-накрая да приеме сериозно човешките права и опасностите, на които са изложени иранските жени – същото се отнася и за предстоящите екзекуции на бахаи, които са фалшиво обвинени, че са израелски шпиони.
- Десетки бахаи са арестувани от началото на войната: имената им са известни на властите от десетилетия и могат да бъдат заловени по всяко време.
- Германия и Европа спешно трябва да предприемат активни действия срещу тези масови арести. Европа трябва да разбере, че свободен Иран ще стане реалност само отвъд ислямската република. Иранското общество заслужава да живее в свобода, а свободата може да бъде постигната в резултат на войната.
Иранските политици също призовават населението да осъжда жените без забрадки и да заплашват с масови затвори и екзекуции в пустинята. Думите вече не са достатъчни. Германското правителство трябва да упражни натиск върху общоевропейската външна политика, така че Европа да попречи на ислямисткия режим да използва военната ситуация за извършване на най-тежките престъпления и масови екзекуции. Теократичният режим води война срещу собствения си народ от 1979 г. насам.
Как оценявате реакцията на иранската общност в изгнание в Германия на войната между Иран и Израел? Имаше ли ясни твърдения?
Разбира се, може да се разбере, че иранците в изгнание са притеснени. Съдията и активист за правата на човека Ширин Ебади например обвини иранското правителство от изгнание във Великобритания, че е биело военния барабан в продължение на 45 години, но не е построило нито един бункер за местното население. Все повече хора признават вината на Иран и това, че Иран води фина и организирана терористична война срещу Израел в продължение на 45 години. Между другото, имаше научни подходи, че ислямисткият тероризъм трябва да се разглежда като осезаеми «малки войни». Това би било безспорно съгласно международното право. Но международното право се провали и винаги е било прилагано само частично. Иран достави на терористичните групировки от своята терористична «ос на съпротива» ракети, които имат разрушителен потенциал във военно отношение, сравним с ракетите Фау-2 на националсоциалистите. Как може Германия да стои безучастно?
Освен това Иран многократно се озоваваше в черния списък на Специалната група за финансови действия за пране на пари (FATF), но никой не направи нищо срещу дребната война на «Оста на съпротивата», дори знамената на Хизбула и Хамас бяха забранени в тази страна. Светът до голяма степен наблюдава как «оста на съпротивата» беше оборудвана със споменатите ракети от Иран. Ако МААЕ вече не може да контролира ядрената програма на Иран, както обяви, тогава европейските правителства не могат просто да позволят завършването на иранската ядрена бомба. Това са пренебрегнатите трудни области, които сега доведоха до война. Разбира се, аз също съм против войните. Но човек просто трябва да признае световната опасност от атомна бомба на Хомейн.
Може ли иранската общност в изгнание (също и в Германия) да играе важна роля в борбата срещу режима на моллите в Техеран?
Някои вече са в процес на организиране на преходното правителство. Но се страхувам, че тоталитарното насилие на ислямисткото управление достига връхната си точка. В Иран хората в момента са екзекутирани на групи, защото се твърди, че са шпиони на Израел. Разбира се, не знам какво точно ще се случи след това. Не мога да гледам в бъдещето, но трансформацията ще трябва да преодолее сегашната Ислямска република. Тази Ислямска република е отрицание на свободен Иран, Ислямска република означава война.
Интервюто е проведено от Ян Упхоф.
