На 1 юли тази година за последен път отбелязваме годишнината от въвеждането на валутния борд в България. Очаква се на 1 януари 2026 г. страната да влезе в еврозоната, с което окончателно ще завърши процеса на евроинтеграция на България, предаде репортер на БГНЕС.
Хронология на фиксирания курс: От германска марка до евро
Точно преди 28 години, на днешната дата – 1 юли 1997 г. – курсът на българския лев беше обвързан с германската марка.
- Към онзи момент в Закона за Българска народна банка (БНБ) е записано, че официалният курс е 1000 лв. за 1 германска марка.
- На 1 януари 1999 г., след като Германия приема еврото, курсът автоматично се променя на 1955,83 лева за 1 евро – спрямо официалния курс, по който германската марка се конвертира към еврото.
- Следва деноминацията на лева, и от 5 юли 1999 г. курсът се фиксира на познатото 1,95583 лева за 1 евро.
- На 10 юли 2020 г. този курс е потвърден при включването на българския лев в механизма на валутните курсове (ERM II).
Валутният борд: Гарант за финансова стабилност и икономически растеж
Валутният борд в продължение на 28 години гарантира финансовата стабилност в България и е един от факторите, съдействащи за нейния икономически растеж. През тези 28 години българските граждани не познават тежки кризи, с каквито бяха изпъстрени първите седем години на прехода от 1990 до 1997 г. Най-тежката от тях, която фактически стана причина за преминаването към валутния борд, стана т.нар. «Виденова зима» от 1996-1997 г.
Причини за въвеждането на Валутния борд: Поуки от „Виденовата зима“
Проблемите в страната се задълбочават от стремежа на правителството на БСП с премиер Жан Виденов едновременно да запази работните места, да изплаща външния дълг и да контролира валутния курс. Всички тези фактори довеждат до:
- Икономическа криза
- Галопираща инфлация
- Ежедневно обезценяване на лева до степен хората да получават заплати от 5 долара.
Тази политика изкарва хиляди протестиращи по улиците на България и води до падане на правителството на Виденов.
Поради неспособността на България да управлява своите публични финанси, още от края на 1996 г. започват преговори с Международния валутен фонд (МВФ) за отпускане на заеми. МВФ е готов да го направи, но при условие, че в страната бъде въведен паричен съвет, познат повече у нас като валутен борд. Преговорите за него са приключени успешно от служебното правителство с премиер Стефан Софиянски през пролетта на 1997 г. Паричният съвет осигурява необходимата за икономиката ценова стабилност.
Механизъм и въздействие на Валутния борд върху паричната политика
Особеност на българския валутен борд е, че той осигурява покритие на банкноти, монети и депозити (депозита на правителството и резервите на търговските банки). Основното правило на този режим е ограничаването размера на емисията на резервни пари до този на притежаваните чуждестранни валутни резерви.
Всъщност бордът променя по-дълбоко паричната политика у нас от самото фиксиране на курса.
- Преди въвеждането на валутния борд централната банка у нас не е независима, рефинансира безконтролно и необезпечено търговските банки, финансира директно и бюджетните дефицит на държавата.
- Точно това променя бордът – дава независимост на БНБ, не допуска централната банка да предоставя кредити на правителството и дава много ясни и строги правила за финансиране на търговски банки – само ако банката е платежоспособна, има ликвиден риск за цялата финансова система и при спазване на строги изисквания за вида и качеството на предоставеното обезпечение.
Валутният борд е една от най-успешните политики през последните 35 години. Фактически левът е обвързан с еврото, но ние не можем да се възползваме от всички възможности, които ни предоставя единната европейска валута. Така че е настъпило времето България да направи следващата крачка – премине към еврото.
