Ървин Уелш, авторът на «Trainspotting», който разказа за едно изгубено поколение в Единбург в края на 80-те години, е убеден, че ще има «революция срещу натрапчивото навлизане на технологиите» и предлага вместо гласуването на избори «лотарията».
На литературния фестивал в Мантуа той ще се откаже от ролята си на писател, за да се качи зад пулта в дългоочаквано диджейско шоу на площад «Леон Батиста Алберти» и ще отпразнува 30-годишнината от излизането на филма, който Дани Бойл е адаптирал по култовия му роман, както и завръщането на четиримата от бандата на «Trainspotting», за което разказва в «Men in Love» (Guanda).
Революция срещу технологичния контрол
«Живеем в наистина странен и труден момент, но виждам положителен изход, защото хората вече не могат да понасят този контрол отгоре надолу от страна на технологичните индустрии, които са много директивистки. Наблюдава се ръст в покупките на книги и плочи, както и стремеж към местните общности, за да се излезе от виртуалната среда. Мултинационалните компании, големите технологични гиганти, имат наистина изключително натрапчиво отношение към живота на хората. Все по-широко разпространен и всепроникващ контрол, който дразни и предизвиква огромна скука. Промяната ще настъпи именно в противовес на всичко това. Ще има революция срещу тази намеса и контрол отгоре», казва Уелш пред АНСА.
Управление чрез жребий вместо избори
А какво мисли за напредъка на десницата в Европа? «Трябва да се каже, че сред така наречените традиционни групи или партии няма голяма разлика. Ако левицата наистина иска да донесе промяна, тя не може да играе същите игри или да казва същите неща като останалите, а трябва да мисли за социалното осигуряване, за благосъстоянието на хората. Въпросът е много сложен: всяка партия, независимо от ориентацията ѝ, ако действа в рамките на системата, тогава повече или по-малко става част от нея. Решението е да се премахнат изборите и да се работи само с система на жребий».
Как би функционирала тя? «Система от този тип напълно променя функцията на държавата. Отговорността на всяка държава трябва да бъде да даде възможност на своите граждани да управляват. Затова трябва да се променят образователната система, гражданското възпитание и икономиката, така че гражданите, които ще бъдат избрани чрез системата на лотариите, да могат да изпълняват своите функции. Това е концепцията за градските държави от италианското Средновековие, така наречените „Синьории“», твърди Уелш.
Диджей сетът в Мантуа
Какво ще предложи писателят, който има дълбока връзка с музиката, която е саундтрак на всичките му книги, в диджей сета си на 12 септември в Мантуа? «Музиката е едно от първите неща, с които се срещаме в живота. Растем с музиката, защото тя е непосредствена. Всъщност имам истинска мания към всеки вид музика. В Мантуа ще пускам предимно фюжън, соул-техно — нещо като микс от двете. Работих върху парчетата, като правех ремикси. Харесва ми да бъда диджей. Разбира се, това е съвсем различно преживяване от писането на книги. Това са две различни неща, но ми харесва да следвам тоналностите на музиката, която ми е най-близка. Можеш да съчетаваш и двете неща. Може би първо мислиш за музика, а после за книга или текст, или пък правиш нещо като микс между двете.
В крайна сметка можеш да работиш успоредно или да избереш или музиката, или писането — това, което в момента те вдъхновява повече. Творчеството при писането на книга или при съчиняването на песен на клавиатурата е сходно. Албумът към книгата «Men in Love» е диско музика, но ми харесва техното и най-вече танцовата музика», разказва Уелш, който има група. «Това е техно трио».
«Men in Love»: любовта след «Trainspotting»
Защо почувства нужда да напише продължение на «Trainspotting» — «Men in Love» — като постави любовта в центъра? «Опитах се да заснема това, което се случва, когато навършиш 25 години, когато започваш малко да правиш равносметка, да наблюдаваш какво се случва в приятелствата ти, да търсиш любовта, романтиката».
Ако трябваше да избереш саундтрак за тези времена, какъв би бил той? «Всъщност вече нямаме култура като цяло. Всичко идва отгоре надолу, вече нямаме контрол — това е скука. Ако погледнем компилациите с 100-те най-популярни песни от 90-те, 2000-те, 2010-те, 2020-те и т. н., в крайна сметка списъците винаги са едни и същи: Боб Дилън, Дейвид Боуи, AC/DC. През миналия век наистина се направи нещо в културно отношение от музикална гледна точка, а след това — нищо повече».
Нови проекти
Нови проекти? «Току-що излезе в Обединеното кралство книгата ми за една семейна драма в Лас Вегас. Сега си вземам почивка от книгите за няколко години. Искам да се концентрирам върху писането за телевизията и за филмите».
