Дезинформация и пропаганда: кой и как формира изборните ни нагласи
Вилма Стоянова
Който контролира миналото, контролира бъдещето, който контролира настоящето, контролира миналото.
Джордж Оруел
А днес можем ли да кажем – който контролира информационните технологии, контролира и трите?
„Свободните и честни избори се определят като избори, при които „принудата е сравнително рядко срещана“, е казал Робърт Дал. Но какво става, когато без принуда, посредством дезинформационни техники бъде манипулиран изходът от иначе свободен вот? Кой печели и кой губи от това? Възможно ли е цялостната политика на една страна да бъде преориентирана чрез внимателно заложени многократно повтаряни внушения, които влияят психологически и емоционално на гласоподавателите?
Въпреки че днес хибридната война е станала част от ежедневието ни като термин, извън занимаващите се професионално с ефектите от нея, малко хора се замислят за тактиките и мащаба ѝ по отношение на промяната на нагласи и предпочитания на гласоподавателите, пряко отразяващи се върху свободните избори в една демократична държава. В страни с диктатура последните не съществуват. В останалите, обаче, те са гаранция за функционирането на самата демокрация и изразител на човешките права и свободна воля, а осигуряването на тяхната сигурност е неразделна част от самия изборен процес.
Поради фундаменталната си роля в последните години вотът се превърна и в основна мишена за недоброжелателни атаки над суверенни държави, опосредствани от новите технологии, лесния публичен достъп до тях и недостатъчния контрол. След относителното спокойствие от края на Студената война до 2013 г., анексията на Крим постави началото на нова фаза на нестабилност в Европа. И 13 години по-късно Европейският съюз (ЕС) вече разполага с данни за множество случаи на намеса, под една или друга форма, в президентски, парламентарни и евроизбори на страни-членки – България, Румъния, Франция, Италия, Испания, Белгия, Чехия, Полша, Словакия, Хърватия, Латвия, Германия, Австрия, Нидерландия. Кандидат членки – Украйна, Грузия, Молдова, Западните Балкани, Армения. Тук можем да добавим и намесата в изборите на САЩ (2016), кампанията довела до Брекзит (2016), опитът за преврат в Черна гора (2016) и други.
Европейски щит за демокрацията
Притеснени от нарастващата тенденция, властите в Брюксел създадоха инициативата „Европейски щит за демокрацията“ (2024-2029), чийто три основни стълба са: запазване на целостта на информационното пространство; укрепване на институции ни, честни и свободни избори и свободни и независими медии; и повишаване на устойчивостта на обществото и ангажираността на гражданите.
Тя отразява идеята, че медиите и информацията пряко касаят честните и свободни избори, които са в основата на устойчивата парламентарна система. От своя страна тя пък е залог за националната сигурност. Но сигурността зависи от политиката, провеждана от законодателната власт, а кой участва в нея, се определя от вота на гражданите. Когато обаче свободният вот е злоумишлено повлиян, получаваме изкривено представителство в парламента, което на свой ред „изкривява“ политиката и влияе негативно върху избирателите, произвели вота, създавайки своеобразен параграф 22. В допълнение, една отслабена законодателна власт повишава недоверието в институциите и службите и гражданите сами започват да саботират държавата.
Но макар темата в чужбина да е все по-актуална, а България да е сочена за една от най-засегнатите от руска пропаганда страни в ЕС, у нас, извън неголям брой доклади и научни публикации, липсват мащабни изследвания. Засега най-задълбоченото е в книгата на проф. Милена Якимова „Страх и пропаганда“ (2022), където тя посочва, че българите са изложени на над 12 000 фалшиви новини на месец, осезаемо влияещи върху евроскептичните и антидемократичните нагласи. В тази връзка беше създаден и документалният филм „Архитекти на хаоса“ (2025), с четвърт милион гледания на сайта на БНТ – ефект, който трудно би могъл да бъде постигнат с научен труд, но доказва повишената обществена чувствителност към проблема. Тук можем да добавим и документалния филм с българско участие „Игрището на Путин“ (2024), разкриващ случаи на координирани дезинформационни кампании в бившия Източен блок – Полша, Чехия, България, Молдова и Латвия, които се разглеждат като следващи цели на Путин. В резултат при тях, както и при голяма част от споменатите по-горе членки и кандидат-членки на ЕС, се наблюдават сходни тенденции на покачването на вота за популистки партии, политическа поляризация и ниска избирателна активност.
Така стигаме до основните въпроси на статията, която няма за цел да обхване всички случаи и начини на въздействие върху вота, а да обърне внимание, че то се случва до голяма степен посредством разпространяването на информация. Въпросите са: Доколко дезинформацията, постъпваща през различните видове медии, може реално да повлияе на изборите? И какво всъщност се разбира под дезинформация и пропаганда днес?
Дезинформация и пропаганда
Дезинформация – фалшива или подвеждаща информация, разпространявана умишлено с цел заблуждаване на хората (Cambridge Dictionary). От своя страна тя се дели на:
• Mis-information – невярна информация, споделена без намерение за причиняване на вреда – неволно подвеждане.
• Dis-information – невярна информация, споделена умишлено с цел причиняване на вреда – преднамерено заблуждаване.
• Mal-information – вярна информация, споделена умишлено с цел причиняване на вреда – съзнателно злепоставяне, дискредитиране, очерняне.
Пропагандата пък е умишленият, систематичен опит за оформяне на възприятия, манипулиране на познанията и насочване на поведението, за да се постигне реакция, която пропагандаторът желае (Гарт С. Джоует, Виктория О’Донъл, Пропаганда и убеждаване, 2014).
Заради негативната конотация на думата „пропаганда“ около двете световни войни, тя дълго време се избягва и се заменя с „дезинформация“, днес обаче е приета медийно, политически и академично, както изтъква проф. Якимова. И добавя, че „ако искаме да разберем какво се случва с публичните дискурси и инфодемиите*, терминът дезинформация не ни върши работа, защото пропагандата не де-информира, а оркестрира впечатления, формира рефлекси как да възприемаме света“.
(*Инфодемия – или информационна епидемия – бързо и широкообхватно разпространение както на точна, така и на неточна информация по определени въпроси)
Кратка история
Бурното развитие на пропагандата като инструмент за привличане на внимание и внушение започва с индустриализацията през 19-и век. Преди Първата световна война (ПСВ), потенциалът ѝ е оценен за мобилизация и насочване на нагласите на обществото в желаната посока, така се оформят политическата и военната пропаганда. Развита до съвършенство от нацистите и комунистите, тя достига пик преди и по време на Втората световна война (ВСВ). В периода на Студената война добива предимно идеологическа окраска, а след падането на Желязната завеса за известен период от време сякаш изчезва. Преоткриването ѝ започва след Майдана в Украйна през 2013 г.
Но коренът на проблема може да се търси в начина, по който стартират демократичните процеси в бившия Източен блок. През декември 1989 г. е постигнат Малтийският консенсус между председателя на върховния съвет на СССР Михаил Горбачов и американския президент Джордж У. Буш, в който са регламентирани новите „зони на влияние“ и официално е сложен край на Студената война. След две десетилетия той е изчерпан като смисъл и съдържание и започва ново икономическо преразпределяне, особено в областта на енергетиката и природните ресурси. Засега то най-силно засяга „буферни“ държави, като на места вече се наблюдават открити регионални конфликти.
На този етап традиционните Велики сили търсят предимства, като новите технологии позволяват войната да се превърне от конвенционална в неконвенционална, ограничавайки материалните щети и загубата на живот. Хибридните атаки са част от тактиките им, като често включват разпространяването на дезинформация, която да повлияе на нагласите за вота в дадената страна и така след изборите да осигури „правителствено лоби“ за защита на тезите на държавата-агресор. Днес в демократичния свят тези атаки се свързва предимно с Руската федерация, но по наше мнение нейното поведение може да се счита и за отговор на приетия от Конгреса на САЩ Закон за разпространение на демокрацията (2005), предполагаемо противоречащ на редица клаузи от устава на ООН. С него се одобрява доктрина, според която САЩ могат да се намесват непряко в политиката на която преценят суверенна държава, под претекст, че я демократизират, без да се съобразяват с волята и избора на народа ѝ. В резултат на това по света бяха организирани Арабската пролет (2010-11), редица Цветни революции като тази в Украйна и дори беше отвлечен президентът на Венецуела.
Намеса от Руската федерация
В същото време Русия, която се бори за връщане на част от света в орбитата си, разработи собствена стратегия, която успешно прилага в страните от бившия Източен блок и други свои сателити, психологията на чиито народи познава добре. И ако САЩ разчитат на популяризирането на либералните ценности и демокрацията, то Русия се придържа към традиционния морал и прокламирането на православието и панславизма. След анексията на Крим, за да обезсили единната реакция на чуждите държави срещу себе си и да увеличи натиска на населението им срещу про-украински и про-европейски настроените им правителствата, РФ успешно вкара в действие фалшиви новини, пропаганда, конспиративни теории, финансиране на крайно леви и крайно десни партии, хакерски атаки, употреба на ботове, фалшиви профили и др. А кризата с ковид, в която хората бяха изолирани сами със социалните медии, даде допълнителен тласък на действията ѝ.
След руската намеса в изборите на САЩ от 2016 г. ЕС и ЕП се активизираха с многобройни доклади, резолюции и планове за борба с дезинформацията и чуждата намеса от трети страни. През 2017 г. в Хелзинки беше открит Европейски център за противодействие на хибридни заплахи. Предприеха се редица мерки за санкциониране и спиране на руските медии на територията на ЕС. Бяха приети Актът за цифровите услуги, за изкуствения интелект, за свободата на медиите и Укрепен кодекс за поведение във връзка с дезинформацията. Бяха създадени East StratCom Task Force и платформата EUvsDisinfo за идентифициране, анализ и опровергаване на прокремълските наративи. Благодарение на разследващи журналисти и работата на службите в различни страни, бяха засечени случаят с „Гласът на Европа“, операция „Двойник“, групата „Сторм 15-16“, следят се „мрежите“ Правда, Матрьошка и други, всички свързани с Русия.
Към това се добавят и разкритията на EUvsDisinfo от октомври 2025 г. за еволюцията на стратегията на Кремъл за замърсяване на изкуствения интелект, при която системите му са захранвани с огромни количества подвеждащо съдържание, изкривяващо отговорите му. Като фалшивата информация в тях се е увеличила от 18% през 2024 г. до 35% през 2025 г. Всичко това сочи, че въпреки усилията на демократичните държави, Руската хибридна война се разраства. И това оставя населението под защитата на собствените му когнитивни способности и дигитална грамотност. Средното ниво на последното в България е с 20% по-ниско от средното за ЕС, по данни на Евростат (2024), което ни прави уязвими. Към това можем да добавим и редица хакерски атаки у нас, свързани с РФ, дискредитиращи институциите, правителството, службите за сигурност и киберзащитата ни – пощите, ЦИК, сайтовете на президентството, НС, ВАС и други. Името на България беше замесено и в редица международни скандали със същата цел, като „българската следа“ във взривяването на Кримския мост и случая с кораба „Вежен“. Тези събития веднъж компрометират властите и държавата като надеждни партньори пред ЕС и НАТО, втори път пред избирателите и неминуемо влияят върху нагласите им за кого да гласуват, като явлението се засилва именно около избори.
През ноември 2025 г. в Европарламента е изчетен доклад на Balkan Free Media Initiative (BFMI) и българската компания за медиен мониторинг Sensika Technologies за прякото влияние над изборите в България и Румъния посредством манипулации и координирани мрежи в TikTok, Facebook, YouTube и Telegram и връзката им с проруски и антиевропейски политически партии.
Докладът не е първият. През март 2025 г. на ЕК е предоставен друг, от БРОД (Българо-румънска обсерватория за дигитални медии), за предходните пет месеца. През 2022 и 2023 г. темата също е засегната. През 2024 г. е оповестена информация на Разузнаването, че Русия е похарчила 69 млн. евро с пропагандни цели в двете страни (Деница Косева, Интелнюс Про, 2024). Това сочи устойчива тенденция. В същата година Румъния създаде и юридически прецедент, след като Конституционният им съд анулира президентските избори, в които проруският кандидат Джорджеску се оказа мощно подкрепен чрез руска хибридна намеса през социалните медии. Годината 2024-а е наречена и годината на Супер избори, в която са гласували рекорден брой хора по света в над 70 държави. Реализиран е и вот за Европарламент. По данни на Upgrade Democracy в 95% от случаите е констатирана намеса на дезинформация, в над половината е приложен и ИИ.
Контрол срещу свобода
В ерата на експоненциално развитие на новите технологиите, дезинформацията постъпва предимно от медиите – традиционни и социални – не без основание наричани Четвърта и Пета власт. За 2024 г. по данни на Евростат 88% от населението на ЕС е ползвало социални медии, а при младите процентът е 97. Но при социалните мрежи контролът е по-слаб и манипулациите се прокрадват по-лесно. В същото време не бива да пропускаме, че един от основните принципи на демокрацията е свободата на словото, било то лично или медийно. Но днес възниква въпросът за баланса между него и нужните законови рестрикции какво достига до електората под формата на зловредно въздействие. Добре известно е, че по-големият контрол води до по-малка свобода и обратно. Къде е границата между дезинформация и обективни новини? Как и доколко държавата, бидейки гарант за опазването на националната сигурност, трябва да се намеси като регулатор? Според Алан У. Дълес Кремъл използва изключително умело свободата на словото и достъпа до информация: веднъж за да се сдобива с такава от „врага“ и втори път, за да я манипулира за намеса във вътрешната му политика (Изкуството на разузнаването, 2016). Съответно новите технологии значително улесняват влиянието в либералните страни през едно от най-висшите достижения на демокрацията. Заплаха, срещу която РФ е имунизирана, поради отсъствието на свобода на словото.
В потвърждение на горепосоченото са и резултатите от проучване на Евробарометър (2019), според което голяма част от интернет потребителите в ЕС, са притеснени от влиянието на пропагандата, фалшивите новини, микротаргетирането** и безконтролната политическа реклама. В същото време ги тревожи евентуалното ограничаване и цензура на политическите дебати преди вот. Това очертава тънката граница, по която европейските институции трябва да се движат, за да запазят вярата на гражданите в честността на изборите, свободата на словото и медийния плурализъм. А медиите, от своя страна, остават основен източник на информация свързана с предизборните кампании и съответно пряко влияят върху информирания избор на гласоподавателите.
(**Микротаргетиране – маркетингова техника, използваща данни за потребителите като интереси, поведение, локация, за насочване на силно персонализирани реклами към малки, конкретни групи или индивиди. Често се използва в политически кампании, но крие рискове от дезинформация и нарушаване на личните данни)
В България тази тенденция се запазва. При формирането на електоралните нагласи телевизията е факторът с най-силно въздействие, следват публични изяви на политици, като телевизионните имат най-голяма тежест. Третият фактор са социалните мрежи; следват радиото, новинарските сайтове, печатни медии, коментари на експерти и влиянието на близкия кръг – приятели, роднини, колеги. У нас е притеснително, че тези нагласи при 30% от гласоподавателите зависят от електоралните проучвания в последните две седмици преди избори, формирайки колебаещия се вот. Като изборът им по психологически причини пада върху кандидат, на когото те дават по-голям шанс за победа, отваряйки врата за лесна манипулация. Явлението е известно в социологията като „спирала на мълчанието“ (Елизабет Ноел), но често е подценено при политическите анализи у нас. При такъв голям процент колебаещи се, обаче, то оказва съществено влияние върху изборните резултати, въпреки това е неприпознато като проблем от държавата и съответно мерки на са взети (БАН, 2022). Но когато медиите се превърнат в проводник на чуждо влияние, това повдига опасения за контрол над изхода от вота.
Досега усилията на ЕС са насочени за справяне основно с руската дезинформация, която е най-агресивна. В тази връзка у нас има интересна тенденция – тук за нея се пише най-много, но българите се оказват най-податливи именно на нея. Според проучване на Центъра за изследване на демокрацията (2024) запитани доколко е вероятно чужди правителства да се опитат да повлияят на изборите за Европейски парламент, 31.5% казват, че е много вероятно това да е правителството на САЩ. Близо 70% от българите вярват в конспирации, а 36.9% споделят дезинформационни и конспиративни схващания. Възниква парадоксът – в море от информация за хибридните войни, 70% от обществото у нас е податливо на дезинформация и конспиративни теории.
Според европейския Укрепен кодекс за поведение във връзка с дезинформацията (2018), именно тя подкопава доверието в институциите и медиите, излага на риск изборите, възпрепятства способността на гражданите да вземат информирани решения, накърнява свободата на изразяване и предизвиква разделение посредством афективна поляризация. Едни от основните механизми за въздействие тук са предлагане на селективна, необективна, пристрастна информация с цел манипулация, както и апел към емоциите. От психологическа гледна точка гневът, страхът и омразата най-ефективно изкривяват преценката и пречат за трезво вземане на решение при вот, което обяснява агресивната риторика на партиите в последните години. Социалните мрежи играят роля на основен катализатор и рупор. Процесите водят до трайно разделение в обществото, а в резултат на нерационалния избор в парламента попадат хора с крайни възгледи и поведение, неспособни да се обедният и работят за общото благо на суверена, изпратил ги там.
Намеса от САЩ
Накрая могат да се добавят и някои специфики относно ситуацията у нас. Въпреки че България обикновено е жертва на руската пропаганда, е притеснителен опитът за вмешателство от страна на САЩ във вътрешните работи на държавата по време на протестите 2020-21 г., коментарите за което се избягват, тъй като те са основни партньори на ЕС и част от НАТО. Но при внимателен анализ, ясно личат приложените теории на Джийн Шарп и Джоузеф Най за Цветните революции и употребата им при съчетаване на мека и твърда сила в хибридните войни. Включително беше използвано и изказване на президента Байдън. Впоследствие беше сменена посланичката им у нас, Херо Мустафа, и за кратък период бяха пратени още двама посланици, като последният отново е временно изпълняващ длъжността. Това сочи, че те също се ориентират в обстановката, но ефектите от действията им са осезаеми и днес в електоралните нагласи и тяхното отражение в парламентарно представените партии.
… И от Турция
На Балканите има и още една традиционна сила, оказваща влияние върху изборния процес в България – Турция. Последните груби нарушения с открита агитация от официални лица и политици бяха през 2017 и 2021 г., когато се стигна до привикване и отзоваване на посланици. Този факт у нас често се използва от кандидати за народни представители с цел „втърдяване“ на електората или дискредитиране на опоненти – показателно, че то ИМА ефект върху крайното решение на гласоподавателите.
Резултатът
Резултатът от всичко изброено са седемкратни парламентарни избори в рамките на 4 години на стойност над 700 млн. лв., като процентът на гласувалите по данни на ЦИК, с леко вариране, бележи траен спад между първите (април 2021 г.) и последните (октомври 2024 г.). В момента страната се готви за безпрецедентни осми предсрочни избори, чиято стойност се изчислява на нови 75-85 млн. евро, което ясно показва вътрешнополитическата нестабилност, предизвикана умело от външни сили чрез „информационна мъгла“ от изфабрикувани новини, история и намерения, в която електоратът не се ориентира добре. И така отново стигаме до пророческите думи на Оруел за контрола над настоящето, миналото и бъдещето – днес вече успешно осъществявано чрез технологиите.
След всичко посочено дотук, можем да заключим, че усилията на ЕС в борбата с дезинформацията и срещу чуждата намеса в изборите са осезаеми, но поради разликите в историческия контекст, културата и дори образованието между държавите-членки, за момента не са особено ефективни. Русия продължава да подхранва центробежни сили в Съюза чрез хибридни атаки, видимо от нарастващата подкрепа за популистки и националистически партии в Европа, печелещи доверие с анти-ЕС риторика. Настоящата политиката на САЩ засилва дисбаланса в световен мащаб и изпраща тревожни сигнали за мира в Европа и Близкия Изток. Много от по-малките играчи и нови Велики сили, като Китай и Индия, са в процес на изчакване, за да направят своите ходове в преразпределянето на сферите на влияние. Всичко това вещае мрачна картина за бъдещето.
Основният въпрос тук е: къде стои България на този фон? И след като се знае, че сме една от най-силно засегнатите от пропаганда членки на ЕС, издаваща уязвимост на населението към подобни тактики, не е ли време държавата да вземе мерки за повдигане на електоралната култура на обществото?
Мненията, изразени в тази статия, принадлежат на автора и може да не съвпадат с позицията на Novetika.com
Вилма Стоянова има дългогодишен опит в сферата на културата, понастоящем е студент магистър-политолог, с интереси в областта на вътрешната политика и опазването на културно-историческото наследство.
NOVETIKA
