Интервю на Иван Стамболов с Китодар Тодоров
Аз да кажа, че страхът… Хм, любопитна е тази теза, но смятам, че един вярващ християнин принципно не би трябвало да има страх, защото страха е липса на вяра към Бога. Би трябвало един православен християнин да вярва, че ако с него е Бог, нищо не може да му се случи.
Ами сега? Виж колко е важно в коя епоха живеем, защото преди петдесетина години си е имало бая мръсни думи и не е било много правилно да говориш каквото ти хрумне или е било свръх екстравагантно, докато сега това се промени. В крайна сметка аз си спомням, че ходехме да гледаме български филм „Лавина“, защото имаше голо тяло. Но и това е 80 те години. Така че нещата се променят. Сега дали е за хубаво и за лошо не мога да преценя.
Но мога да дам пример личен с това, че аз за щастие имах възможността да бъда в Сирия за известно време преди войните и там ми направи впечатление, че има морална полиция. Нещата навън не могат да бъдат изказвани тотално. Там се наблюдава какво говориш и какво правиш на улицата. Вкъщи си прави каквото искаш. Под някаква форма това много ми допадна.
Има някаква цикличност. Прави ми впечатление в Стария завет как еврейският народ започва да си слага гривнички по краката. Започват да се целуват по улиците и това започва да води до разврат и до отделяне от Бога лека-полека. Идва един пророк, казва: момчета и момичета, това не е добре, да знаете. Ще има наказание. Те казват: да, да и го убиват с камъни. Случва се нещо. Всички почват да се ръсят с пепел. Бог им прощава и те пак започват. Всичко се оправя и след това пак същото. Тоест има някаква цикличност в грешенето на човечеството под някаква форма.
Аз смятам, че е леко анархистичен принципът в България. Това има и плюсове. Има големи минуси, но има и немалки плюсове. Аз смятам, че българинът има лимит на лошотия, който той не прескача поради факта, че няма кой да го контролира. Тоест той може да си стига до където си иска крайности, но той сам спира поради някакви обществени такива: абе стига толкова! Докато ми е правило впечатление как в държави, където има по-тежък контрол като Германия примерно, или Англия, когато дойдат тук и когато видят, че са безнаказани и няма глоби за това, че сере на улицата и стават прасета, свине наистина. Така че има го и този момент.
България е като този пиратски остров „Карибски пирати“. Аз така си го представям. Да, има риск да умреш всеки миг от това, че не е дошла линейка 1 час и така нататък. От това, че нямаш контакт с полицията да дойде бързо. Тоест нищо не е уредено и всичко може да ти се случи на този пиратски остров, но от друга страна имаш пък и възможността да правиш всичко и има някакъв интересен пиниз в тази анархия в България. Тя се променя лека-полека, но има нещо симпатично.
На земята никога няма да има рай. Много е важно това да си го уточним веднъж завинаги и да се съгласим с това, защото има една такава подбуда у човека да вярва, че той ще сътвори рай на земята и че Бог не му е нужен.
Има някои щати, в които няма семейство, в което да няма човек, който да е бил в затвора. Толкова често се влиза в затвора. И това идва от тази глупост затворът да е частна институция. Това е невероятно. Единствената държава в света, където затворът е частен и още по времето на Рейгън, доколкото знам, всъщност идеята е била, че трябва да се насърчава вкарването на хора по затворите, защото това ти е бизнесът. Не може да е частно това нещо. Ти искаш печалба и съответно почваш да подкупваш прокурори, за да можеш да вкарваш повече народ.
