Jannah Theme License is not validated, Go to the theme options page to validate the license, You need a single license for each domain name.
Мнения и анализиНовини

След срещата на тримата в Шънджън

Си Дзинпин, Доналд Тръмп и Владимир Путин се договориха да разговарят за ядрените рискове. Европа реагира на опасността от преговори за Украйна зад гърба ѝ, а думите на Путин за ударите в Черно море оставиха отворен въпроса за конкретните нападения край България и Румъния.

На 19 ноември 2026 г. в Шънджън за пръв път се състоя тристранна среща на лидерите на Китай, САЩ и Русия. Си Дзинпин прие Доналд Тръмп и Владимир Путин в кулоарите на форума за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество. Тримата излязоха с кратка декларация за мир. Същия ден в Берлин европейските съюзници на Украйна се събраха с Володимир Зеленски и американски представители, за да обсъдят условията за евентуален мир. Двете срещи показаха колко различни са въпросите, по които големите сили могат да говорят заедно, и онези, по които могат да постигнат съгласие.

 

Какво решиха в Шънджън

Декларацията съдържа четири точки. Трите държави заявиха, че подкрепят реформа на ООН, без да уточнят какво искат да променят. Обявиха намерение да увеличат производството и доставките на рафинирани петролни продукти, без да посочат обеми или срокове. Подчертаха значението на държавното съгласие и на имунитета на държавните длъжностни лица и предупредиха Международния наказателен съд срещу злоупотреба с юрисдикцията му. Накрая потвърдиха, че в ядрена война няма победители и че тя никога не бива да се води, и поеха ангажимент за диалог по намаляването на ядрените рискове и неразпространението на ядрени оръжия.

Именно този диалог е най-ясният практически ангажимент. В декларацията обаче няма дата за начало, мандат за преговори по контрола над въоръженията или конкретни ограничения за арсеналите. Точката за Международния наказателен съд има непосредствен политически смисъл за Москва заради издадената от съда заповед за арест на Путин. Декларацията сама по себе си не променя действието на заповедта.

Украйна и Иран присъстваха в разговорите, но отсъстват от общия текст. За Украйна нямаше обявено примирие, териториална формула или съгласувани гаранции за сигурност. След срещата Путин заяви, че Москва вече отхвърля обсъждания мораториум върху ударите в Черно море и по енергийната инфраструктура заради украинските атаки срещу Кримския мост. Това беше позиция на Русия, изразена на пресконференция, извън тристранната декларация.

Си получи възможност да покаже, че Пекин може да събере американския и руския президент на една маса. Путин получи пряк разговор с Тръмп и място в първия такъв тристранен формат. Тръмп отвори канал за разговор с двете ядрени сили едновременно. Дали този канал ще доведе до преговори по въоръженията, остава открито.

Международният отзвук

Най-осезаемата политическа реакция дойде от Берлин. В съвместно изявление лидерите на Германия, Франция, Великобритания и Украйна потвърдиха подкрепата си за Киев и намерението си да работят за траен мир. Германският канцлер Фридрих Мерц отхвърли формата “Ялта” като път към мир и определи срещата в Шънджън преди всичко като възможност за обща снимка. Зеленски настоя Европа да участва в преговорите и поиска яснота как биха действали евентуалните гаранции за сигурност.

Отговорът на Вашингтон също прозвуча в Берлин. Тръмп се включи по телефона, а пратеникът му Джаред Къшнър заяви, че президентът иска споразумение с европейско участие. Къшнър посочи и възможността за гаранции за Украйна, подобни на колективната защита по член 5 на Северноатлантическия договор. Какво точно биха задължили държавите да направят такива гаранции остана неизяснено. Путин, от своя страна, предложи европейски пратеници да посетят Москва, преди да се реши форматът на по-нататъшните разговори.

Реакциите към самия контакт с Путин се разминаха. Полският премиер Доналд Туск възрази срещу обръщението “приятел”, с което Тръмп посрещна руския президент. Датският премиер Мете Фредериксен предупреди, че срещата може да насърчи Путин. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте прие разговорите между големи ядрени сили като нормална практика. В САЩ лидерът на демократите в Сената Чък Шумър остро разкритикува срещата. В Южна Корея агенция “Йонхап” открои ангажимента за диалог по ядрените рискове и съобщенията, че лидерите са обсъдили и Корейския полуостров, който също отсъства от декларацията.

Нова Ялта ли е?

На конференцията в Ялта от 4 до 11 февруари 1945 г. Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин договарят конкретни мерки за края на войната и за следвоенния ред. Германия още воюва, но поражението ѝ наближава. Съюзниците уреждат въпроси за окупацията и съвместния контрол над Германия, включително френска окупационна зона. Постигат съгласие по формулата за гласуване в бъдещия Съвет за сигурност на ООН. За Полша договарят основата на източната ѝ граница, преустройство на временното правителство и свободни избори. С отделно тайно споразумение СССР се ангажира да влезе във войната срещу Япония два до три месеца след капитулацията на Германия при определени условия.

Декларацията за освободена Европа предвижда представителни правителства и свободни избори. В голяма част от Източна Европа следвоенното развитие тръгва в друга посока, определена в значителна степен от съветското военно присъствие и политическия натиск. Затова “Ялта” се превръща в название на целия следвоенен ред и в символ на решенията, вземани над главите на по-малките държави. За България има важно уточнение. Прочутите проценти за британско и съветско влияние на Балканите са от разговора между Чърчил и Сталин в Москва през октомври 1944 г., четири месеца преди Ялта.

Приликата с Шънджън е в политическата сцена. Трима лидери разговарят за международната сигурност, докато държави, пряко засегнати от обсъжданите войни, отсъстват от масата. Самият Си се позова на съюзничеството през Втората световна война. Но в Ялта военновременни съюзници постигат конкретни договорености за територии, окупация и институции. В Шънджън три държави с различни интереси публикуваха декларация без териториални решения и без споразумение за прекратяване на война. “Нова Ялта” описва опасението на европейците, че може да бъдат заобиколени при бъдещи преговори. Публичните резултати от 19 ноември не дават основание да се говори за вече договорена подялба.

Беше ли унизен Путин?

Разлика в посрещането имаше. Си лично излезе на летището за Тръмп. Путин беше посрещнат с почетен караул и червен килим от Цай Ци, един от най-високопоставените членове на китайското партийно ръководство. Според “Асошиейтед прес” и поздравът на Си към Путин преди общата снимка беше по-кратък. Опитът на руския президент да заговори Тръмп в този момент приключи бързо, докато участниците заемаха местата си.

Останалата част от визитата дава по-пълна картина. Си проведе отделна среща с Путин още на 18 ноември и го нарече “стар приятел”. На следващия ден Тръмп разговаря с Путин отделно и го поздрави с “мой приятел”. На тристранната среща Си седеше между двамата, с Путин отдясно и Тръмп отляво. Личното посрещане на американския президент може да се прочете и като ответен жест към Тръмп, който през септември лично посрещна Си в САЩ. Кадрите показват повече церемониално внимание към Тръмп. Двустранните разговори и участието на Путин в общата декларация дават слабо основание за тезата, че домакинът го е пренебрегнал или умишлено унизил.

Призна ли Путин удари в български и румънски води?

Путин призна ответни действия срещу корабоплаването в Черно море. Той не посочи конкретен кораб или удар в териториалните води на България или Румъния. На пресконференцията в Шънджън той каза, че след удари по руски танкери руските сили са започнали да действат “по огледален начин”. От контекста става ясно, че говори за руски ответни удари по плавателни съдове. От думите му не може да се установи кои нападения включва в този отговор.

Справката на “Ройтерс” показва защо географията е важна. На 14 ноември гръцкият танкер Evia Petrol V е поразен на четири морски мили югоизточно от канала Сулина, в румънското териториално море. На 6 октомври товарният кораб Alfa Watan е поразен на около 70 морски мили от Бяла и потъва. Вторият случай е край българския бряг в широкия географски смисъл, но е далеч отвъд 12-милната граница на териториалното море. Във всеки отделен случай мястото на удара и отговорността за него се установяват по различни доказателства.

Изявлението на Путин е съществено, защото Москва публично признава, че нанася ответни удари по корабоплаването. За София и Букурещ остава конкретният въпрос кои атаки могат да бъдат приписани на руските сили и кои от тях са извършени в териториалното море на двете държави. Пресконференцията в Шънджън не даде този отговор.


Източници:

  • Министерство на външните работи на Китай, 18 и 19 ноември 2026 г. — двустранните срещи и тристранната декларация за мир.
  • Ройтерс, 19 и 20 ноември 2026 г. — резултатите от срещата, реакциите в Берлин и изявлението на Путин за мораториума.
  • Асошиейтед прес, 19 ноември 2026 г. — резултатите и протоколът на срещата.
  • Президентство на Украйна, 19 ноември 2026 г. — съвместно изявление след срещата в Берлин.
  • Йонхап, 19 ноември 2026 г. — ядрените рискове и съобщенията за разговор по Корейския полуостров.
  • РБК, БГНЕС и Vesti.bg, 19 ноември 2026 г. — видеозапис и отразяване на пресконференцията на Путин.
  • Ройтерс и БТА, ноември 2026 г. — хронология и местоположение на ударите по кораби в Черно море.
  • Йейлски университет, проект “Авалон” — протокол и споразумения от Ялта, февруари 1945 г.
  • Wartime Letters: London and Moscow 1941–1945 — разговорът между Чърчил и Сталин през октомври 1944 г.
  • Организация на обединените нации — Конвенция по морско право, членове 2 и 3.

U-DIGEST

Подобни публикации

Back to top button